Ето резултатите! За съжаление само janet и Rose Dawson предадоха, но техните произведения са чудесни! Ето ги и тях:
Максимум оценка за куплет - 3т.
janet:
Страната на любовта - заглавието не е особено атрактивно. 1 точка.
В мечтите ми, в една страна
където двама сме със теб,
истинска е любовта,
както истински са нощ и ден. - първия куплет ми харесва най-много! 3 точки!
Във къща ний огромна,
щастливи сме сами,
а съдбата неуморна,
прави ни още по-добри. - хммм... последния ред нещо не е наред. А голямата къща е недоизпипана. 1точка!
В мечтите ми, в една страна,
която е далеч оттук сега,
ще бъдем ний щастливи
и все така влюбчиви. - "влюбчиви"? От къде го измисли!? Тъкмо си казах "това е най-най-хубавия куплет", и ти се изтърси с тази дума... - 2,9т.
Просто трябва време, време,
за да бъдем ний в страната
за нас е тежко бреме,
но милостива е съдбата. - Не разбрах само какво е тежкоте бреме. Че сте далеч един от друг, или от страната? - 2,9т.
За всеки куплет давам по 2 точки (т.е. за дължина)! Харесва ми начина, по който си го написала - тази страна всъщност е само въображаема и те кара да чувстваш реалността като тежко бреме... Много ми харесва! Сравнението на истинската любов с истинските "нощ и ден" е едно от нещата в стиха, който най-много ми харесва! Малко носталгично, малко тъжно, романтично, и много добре написано! За изразни средства и рима давам 5т. Общо: 17,8т.
Rose Dawson:
Любовта-сладка бисквитка или горчива ирония?
Ах,любов...Възможно ли е да има една дума,която тъй добре да съчетава две съвсем различни неща-сладост и горчивина...Възможно ли е да има такава проста на вид дума,в която да се крие причината за добротата,състраданието,милостта,грижата!...Такава дума,която да олицетворява цялата любов и обич на този свят,и тя да е такава пълна противоположност на омразата?Въпреки,че границата между омразата и любовта е тънка...И все пак любовта често е тази,която ни кара да извършваме добри дела,да си помагаме в трудности...Тя ни носи толкова радости,колкото и мъки...Но хубавото е,че никога не е свършва и че е едно от малкото стойностни неща,за които всичко си струва...Звездите често поглеждат към нашия свят,само заради любовта,чистата и искрена любов,склонна към велики дела...За нея наистина си струва да се бориш!
Добре си се справила, но не трябва да забравяме, че в състезанието е споменато, че трябва да бъде стихотворение, а не есе. За това на края ще отнема 3т.
И така... Струва ми се, че е малко кратко за есе - можеше да го разгърнеш и щеше да се получи наистина страхотно! За дължина ти давам 3т. Струва ми се, че си спестила част от реалността аз любовта. Изречението "И все пак любовта често е тази,която ни кара да извършваме добри дела,..." не е съвсем правилно - понякога любовта може да ни накара да направим неща за любимия или от ревност, за които някога може би ще съжаляваме. Текста е написан в стил, който почти винаги използвам, когато пиша... Това много ме радва - изразявала си се на места художествено, но не забравяш, че все пак пишеш есе.За изрази и стил ти давам 7 точки. Изечението "Въпреки,че границата между омразата и любовта е тънка..." ми се струва незавършено... Заглавието е много добро! Давам ти за него 5т.,макар че може би щеше да е по-добре ако беше използвала някаква храна, за да изразиш горчивината. Това със звездите обаче ме обърка - не прекалявай с изтънчеността. Последното изречение ми хареса най-много! Подходящо за заключение! Общо: 15 - 3т. = 12т.